Много хора са ме питали каква е моята мечта и аз съм разпитвала. Всеки път се чудя какво да отговоря и сега, стоейки вторачена в монитора, чудейки се каква да бъде първата ми публикация разбрах. Различията!
Всички хора на този свят сме толкова различни: духовно, материално...
Когато гледам как бедните хора просят на улицата сърцето ми се гърчи от болка. Всеки път щом ги видя има давам пари, но не в това е въпроса. Въпроса е, че живота за някои хора е прекалено жесток и коварен.
Ненавиждам и различията в духовен план. Има толкова лоши хора на този свят, които вредят на тези, които се стрмят да бъдат дори. Както Пейтън от Сериала One Tree Hill казва: "Life is too short to live it as a bad person"
Много малко хора разбират това. Забелязвате ли каква анархия е настъпила навсякъде. Приятел убива приятеля си, защото имал по-хубав костюм от него. Някой те поглежда накриво и ти го наръгваш с нож...напълно непознат човек със семейство, роднини, хора, които го обичат. Не се ли замисляме, че с това поведение, с това насилие убиваме всяка човека черта в себе си и наяве излиза примитивността на хората.
Направо неприемливо е слаба дума...брутално е да се държим така и да потъпкваме достойнството на хората около нас. Боли ме, когато гледам как тормозят някой само защото имал голяма бемка, пъпка, гърбав нос или нещо съвсем незначително, което той не е избирал, но съдбата му го е поднесла. Такъв тормоз е бил наложен и над Лора Граймс-момиче от Англия, която е била подигравана в училище, но...един ден не издържа и слага край на живота си. Тя пише това стихотворение с молбата да бъде прочетено на погребението й:
Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.
Не го ли осъзнавате хора?! Това, което става със света около нас е ужасно. Убийства и кръвопролития всеки божи ден...Нима ние сме животни-Не! Ние имаме мозък, който ни е даден, за да се държим на ниво, да помагаме на ближните и да не ги оставям в тежките моменти. Трябва да се подкрепяме, за да бъдем едно цяла, една общност, еди народ.
И нашата държава е още един нагледен пример в различията. Всички политици лъжат и гледат само как да печелят пари. Никой не се грижи за доброто име на страната ни. Нима това е държавата, която е създал Аспарух, за която са се били и умирали славни българи като Цар Цимеон Вели, Цар Борис 1, нима за тази държава хиляди хора са дали живота си...за да не сме зачитани и уважавани?! Защо, за да се реализираме трябва да ходим в чужбина, а не може да преуспеем и в собствената си страна?! Не го разбирам това?
Съмнявам се някой да може да ми отговори.
Боли ме като гледам всичко това и нека се върнем в началото-говорех за мечтите ми. Е, моята мечта и всичко да се оправи-да бъдем рани и да се уважаваме! Много ли искам, просто едно пълноценно общество.
Няма да се откажа да вярвам в мечтите си и ще се подкрепя с още един цитат от ОТХ: Believe that dreams come true every day .. because they do!
Тенеси Уилямс е написал:
"Всички живеем в къща в пламаци. Не може да се обадим на пожарната. Няма изход на вън. Само прозорецът на горния етаж, през който гледаме, ...докато огънят поглъща къщата, залостена с нас."
OTH:
Нито един човек... за каквото и да е продължително време... не може да е едно лице за себе си... и друго пред околните.. без накрая да се обърка кой образ е истинския.
Не се ли объркахме достатъчно? Според мен можем да се променим, но трябва да видим светлината вътре в себе си. Някой хора ще успеят и сами, но на други ще им трябва помощ. Нека бъдем едно общество и си помогнем!
"Хенри Джеймс е написал:'"Не се страхувай от животa!Повярвай, че той си заслужава да се живее и вярата ти ще превърне това във факт. "
"Джон Стайнбек е написал:"Промяната идва като лек ветрец,който развява завесите по изгрев слънце;като приятния аромат на дивите цветя,дори на тревата."
Kазвам браво на този, който е изчел поста ми докрай и искам да ви съобще, че от сега нанатък ще ходя със синя лентичка на ръката в знак на протест. Инициативата е вече започната от мен и няколко приятели. Ако ние не си помогнем, никой няма да ни помогне.
