"Дамата с камелиите"-Александър Дюма-син

Събирам книгите, които излизат с Труд и тази седмица беше ред на "Дамата с камелиите". Честно да си призная нямах големи очаквания за тази книга, но съм грешала...
Невероятна е....Разказва се за дргата страна на видното...за чувствата на онези момичета... И като си помисля, че е по истински случай ме втриса и отново ми се насълзяват очите...Плача за момиче, живяло от 1824 до 1847 г.

"Нещастни създания! Ако е грешно да ги обичаме, поне можем да ги съжаляваме. Вие съжалявате слепеца, който никога не е видял слънчевите лъчи, глухия, който никога не е чувал звуците на природата, немия, който никога не е могъл да даде гласност на своята душа, а под фалшивия предлог за добродетелност не искате да съжалите слепотата на сърцето, глухотата на душата, немотата на съвестта, които замъгляват разума на нещастницата и въпреки волята и я правят неспособна да различи доброто, да чуе Господа и да заговори на чистия език на любовта и вярата"

Уникален ден

Просто днес ми е уникално хубавия ден. Срещнах се с толкова хора, които ми липсваха и завърших първата си картина от СИП-а по рисуване. Влюбена съм в нея и не мога да спра да я гледам.
Днес най-сетне разреших един въпрос, който толкова време ми се въртеше в главата, но това мисля да оставя за себе си.
Цял ден съм заредена с положителни емоции пея си в стаята и изнасям концерти на горките ми съученици, запознавам се с нови хора и усмивката не слиза от лицето ми.
Освен на хубавото настроение днес беше и ден на спомени и размисли за стари преживявания, които за жалост събудиха в мен доста силна носталгия към миналото, но и щастие, че все пак тези неща са се случили.

Просто не мога да се нарадвам на всичко около мен! Еди положителен ден сред сивото ежедневие ми се отразява просо перфектно!

писания в неделя

Цял ден скука в нас, защото е прекалено студено да изляза навън и примамливата топлина на стаята ми не ми помага да взема прословутото решение, затова си останах вкъщи. Тук е момента да благодаря на един приятел, който разнообрази цял един час от деня ми. :D

Най-омразните ми дни в седмицата са неделя, понеделник, вторник, сряда и четвъртък :D Доста станаха, ама какво да се прави.В тях се учи, а аз не обичам особено да уча, та то кой обича...

Вчера бях на маратон по интензивно ходене...За мое учудване бях сред първите и си имам тениска...хах...само дето ми е толкова голяма, че все едно съм облякла чувал...Както и да е...
Айде спирам дотук, след малко сигурно ще се сетя за още нещо

Пророчеството /Knowing/

Наистина много интересен филм. С моята бфф ходихме да го гледаме на кинов. В един момента, както се смея, започвам да треперя от ужас. Ще кача и резюмето на филма:
В капсула на времето, която ще бъде отворена от следващото поколение, са запечатани рисунките на група деца. Когато това се случва след половин век, в ръцете на малкия Кейлъб Костлър попада зашифровано послание от редове с нищо незначещи на пръв поглед цифри. Баща му, астрофизикът професор Джон Костлър (Никълъс Кейдж), прави смразяващо откритие: кодираното съобщение предсказва датите, броят на жертвите и координатите на всички големи катастрофи през изминалите 50 години с изумителна точност. Още по-ужасяващото е, че цифрите продължават и след настоящето...

Този филм ми разби представите, но за жалост почва много интересно, но краят му не ми хареса особено. Пъх...препоръчвам ви го този филм. Истинска дилема беше дали да гледаме него или Ледена епоха 3, но избрахме Пророчеството.

Брулени Хълмове

Два месеца!!!

Цели ДВА месеца издирвах тази книга!
В момента, след като обиколих повече от 10 книжарници, бутки за книги и щандове за вора употреба, тя е в моите ръце!
Няма какво общо взето да кажа за книгата, освен, че напълно ме погълна и е неверятна.
До ушите ми достигна новината, че вече не се издава, което е наистина жалко, но аз вече я имам тъй че...
Главно исках да ви се похваля за книжката...много се радвам!

Природата

Като съм започнала на вълна за опазване трябва да продължим и с природата.
България има една от най-уникалните животински и растителни видове.
[Един приятел ми даде идеята з тази публикация и щом го чух много се зарадвах, но сега изпаднах в нещо като треска и представа си нямам какво да напиша.]
Ще започна с един простичък въпрос: Ако сте пътували в планините, забелязвали ли сте цветовете на планините, дърветата, птичките и рекичките? Чували ли сте гласа на летящите ни приятели, да речем, когато сте на село между дърветата в спокойствието? Точно това е ключовата дума-спокойствие.
За да се развива тази карсота се налага спокойствие, затова в големите градове няма пойни птички. Природата се нуждае от естествения си баланс, за да се развива. Най-уникалните форми са създадени на най-затънтените места в пълно отчуждение от хората.
Последно искам да допълня, че хората доста често унищожават това богатство като изсичат горите, избиват животните за забавление и разрушават домовете им. Дърветата помагат за въздуха на Земята.


Изводът е, че колкото повече унищожаваме природата, толкова повече убиваме себе си.

Музика и душата ми

Няма човек на този свят, който да не слуша музика. Всички хора сме толкова различни и, затова има толкова стилове музика. Всеки стил съответства на вътрешното ни аз. Минала съм през какво ли не, за да разбера каква съм. Прослушала съм всякакви стилове преди да намеря този, който ще ми пасне най-много. И все още не съм го направила, все още не съм разбрала коя съм т.е. още не знам и каква е моята музика. Но аз ще продължавам да търся. Това е един вид жицата (тела, пътя) в разказа на Йовков "По жицата". Жицата е символ на безкрайния път към надеждата. В моя случай жицата е безкрайния път към откриване на душата ми. Може да звучи много безсмислено, но това според мен е музиката-начин за почивка и верен спътник във всички премеждия. Песните, които слушам са винаги с мен и любимото ми занимание е да слушам музика и да чета книжка.
Поздравявам ви :
McFly-The heart never lies (music)