петък, 3 юли 2009 г.

Музика и душата ми


Няма човек на този свят, който да не слуша музика. Всички хора сме толкова различни и, затова има толкова стилове музика. Всеки стил съответства на вътрешното ни аз. Минала съм през какво ли не, за да разбера каква съм. Прослушала съм всякакви стилове преди да намеря този, който ще ми пасне най-много. И все още не съм го направила, все още не съм разбрала коя съм т.е. още не знам и каква е моята музика. Но аз ще продължавам да търся. Това е един вид жицата (тела, пътя) в разказа на Йовков "По жицата". Жицата е символ на безкрайния път към надеждата. В моя случай жицата е безкрайния път към откриване на душата ми. Може да звучи много безсмислено, но това според мен е музиката-начин за почивка и верен спътник във всички премеждия. Песните, които слушам са винаги с мен и любимото ми занимание е да слушам музика и да чета книжка.
Поздравявам ви :
McFly-The heart never lies (music)

Няма коментари:

Публикуване на коментар