Събирам книгите, които излизат с Труд и тази седмица беше ред на "Дамата с камелиите". Честно да си призная нямах големи очаквания за тази книга, но съм грешала...
Невероятна е....Разказва се за дргата страна на видното...за чувствата на онези момичета... И като си помисля, че е по истински случай ме втриса и отново ми се насълзяват очите...Плача за момиче, живяло от 1824 до 1847 г.
"Нещастни създания! Ако е грешно да ги обичаме, поне можем да ги съжаляваме. Вие съжалявате слепеца, който никога не е видял слънчевите лъчи, глухия, който никога не е чувал звуците на природата, немия, който никога не е могъл да даде гласност на своята душа, а под фалшивия предлог за добродетелност не искате да съжалите слепотата на сърцето, глухотата на душата, немотата на съвестта, които замъгляват разума на нещастницата и въпреки волята и я правят неспособна да различи доброто, да чуе Господа и да заговори на чистия език на любовта и вярата"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар